БУРГАСКА ОБЛАСТ

         Бургаска област е разположена в югоизточната част на България. Областта заема 7 696, 5 кв.км / 6.9% от площта на България/ - най – обширната област в страната. Населениета е 441 000, т.е. 5.2 % от населението на страната.

Релефът  е предимно низинен, равнинен и нископланински. Стопанството  на Бургаска област е значително повлияно от нейните природни условия и географско положение. Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинния пояс е представен главно от Бургаската низина и Карнобатското и Айтоското поле – удобни за механизирано обработване на земята. Около 1/ 3 от територията е заета от хълмисти възвишения, които са  подходящи зая отглеждане на лозя и трайни насаждения. Северните части на областта  са заети от дялове от Източна Стара планина, която слабо надвишава 1000 м, а в Южната част е разположена Странджа планина. Планините са богати с дъбови гори и пасища , които са добра предпоставка за развитие на животновъдството. Релефът и богатите на хумус алувиално – блатни  почви благоприятстват развитието на селското стопанство и оказват голямо влияние върху специализацията, геогра фското разпространение и производството на селс- костопански продукти.

            Бургаска област се характеризира с преходноконтинентален климат  в северозападните си части, преходно – средиземноморски в южните си предели и черноморско влияние – в източните си предели. Средните януарски температури са около 2 градуса С, а в западните части на  региона – О С.  Характерни за зимата са силните североизточни ветрове. За черноморското крайбрежие са характерни бризите. Те се отразяват благоприятно върху развитието на лозарството и овощарстовото, защото предпазват насажденията от някои болести. Неблагоприятно климатично условие за стопанството е, че валежите са малко. В низините те са около 500 мм на кв.м, а в някои части на крайбрежието са по- малко. Само в южните дялове на Странджа са над 700 мм на кв.м. По черноморското крайбрежие климатичните условия са по – благоприятни за лозарството и овощарството. Поради , сравнително не много студената зима по крайбрежието, лозята не са изложени на измръзване през зимата , а поради бризите се нуждаят  от по- малко пръскане против мана. Късното настъпване на първите есенни слани и топлата есен осигуряват възможност  за по – пълно узряване на къснозрейните сортове грозде, плодове и късни зеленчуци.

             В средните части на областта почвите са чернозем – смолници и канелени горски. Първите се използват за отглеждане на зърнени култури и слънчоглед, а вторите – за лозя, овощни насаждения и др. В по- високите южни части преобладават канелени горски почви, благоприятни за производството на тютюн. Основно място в областта заемат

химическата промишленост,

машиностроенето, хранително-     вкусовата промишленост, селскостопанското производство. Хранително- вкусовата промишленост е много добре развита / 10.8 % в региона/. Тук се произвеждат 12.3 % от продукцията на отрасъла в страната. Зеленчукоконсервните предприятия са повсеместно разпространени – Бургас, Айтос, Карнобат, Гълъбец. Производството на вино е съсредоточено в 11 Винзаводи и изби, разположени в подножието на Стара планина и Странджа – в Сунгурларе, Славянци, Поморие, Бургас..Нови, производствени мощности са открити в Карнобат, Росеново и Поморие. Риболовът е важен отрасъл за областта. Главни риболовни средища са Бургас, Созопол и Несебър.

            Бургаска област има развито селско стопанство в растениевъдно – животновъдна специализация. Благоприятни за това са равнинният терен, плодородните чернозем – смолници, канелени горски и алувиални почви, високите летни температури, наличието на развита промишленост и на големи консумативни центрове, а през лятото и на многобройни туристи. Производството на зърнени храни е много добре развито. За това спомагат благоприятните природни условия. Типични зърнопроизводителни райони в областта са :  Карнобат, Камено, Бургас, Айтос. Типични технически култури са слънчогледът и в пооследно време кориандърът. Зеленчукопроизводството е добре развито и задоволява нуждите на местното население, консервните предприятия и големия брой туристи. Лозарството и овощарството са добре развити, особено в районите Бургас, Карнобат, Поморие и Сунгурларе. Животновъдството играе важна роля в стопанството на областта. Добре развити са птицевъдството – в районите на Айтос и Поморие; овцевъдството – основно съсредоточено в общините Карнобат, Руен, Средец и Сунгурларе; говедовъдството – в района на Карнобат. На територията на областта има и две биволоферми – в с. Екзарх Антимово и с.  Веселие. Като брой животни фермата във Веселие е водеща в страната.

            В миналото почти цялата територия на Югоизточна България е била обрасла с великолепни букови и дъбови гори, но днес площта им е силно намаляла. Само в Източна Стара планина и Югоизточна Странджа са запазени повече гори. Те са главно широколистни, като в Странджа вирее източен дъб и др. На територията на Бургаска област има 1 природен парк – “ Странджа”, 16 резервата, 225  природни забележителности, 37 защитени местности и 134 исторически места.

            Перспективи за развитие : Бургаска област има много благоприятно географско положение, предопределящо развитие с бързи темпове. В бъдеще ще продължава да се развива нефтохимическата промишленост, машиностроенето. От хранително – вкусовата промишленост най- голямо развитие ще получат подотраслите – винопроизводство, мелничарска и консервна промишленост. Бургаска област е най- големия производител на грозде, праскови, заема едно от първите места по производство на слънчоглед, зеленчуци, месо и мляко и тези тенденции се очаква да се запазят.

            Благоприятните природогеографски условия са добра предпоставка за разрастване на туризма, включително и на селския туризъм, както по черноморските курортни селища, така и в планинските.